TapTime започна в задната стая на кафене с дванадесет маси в софийския квартал Лозенец през зимата на 2024 г. Собственичката, приятелка на нашите основатели, ни показа месечните си фактури: инструмент за създаване на QR меню, приложение за поръчки, което вземаше процент от всяка поръчка, приложение за резервации, заплащано на човек, приложение за карта за лоялност, инструмент за създаване на уебсайтове и фрийлансър за Google Ads, чиито отчети никога не съвпадаха с резервациите на таблото. Шест инструмента, шест профила за вход, шест фактури – и нито един от тях не знаеше, че гостът на маса четири има карта за лоялност.
Ние двамата, които създадохме компанията, бяхме прекарали предходното десетилетие в разработването на системи за плащания и резервации за други хора. Знаехме, че проблемът не е в това, че тези инструменти са лоши. Проблемът беше, че всеки от тях е създаден за пазар, на който дадено заведение може да си позволи разработчик, агенция и втори мениджър, които да ги съчетаят. В София, в Тбилиси, в Алмати собственикът е едновременно разработчикът, агенцията и вторият мениджър.
Затова изброихме какво би трябвало да прави един акаунт за това кафене: да отваря менюто чрез код, да приема поръчката и плащането, да показва талона в кухнята, да извиква номера в залата, да резервира маса чрез Instagram, да подпечатва картата на касата и да съобщава на Google коя реклама е довела госта. След това изброихме правилата, които няма да нарушаваме: без комисионна върху поръчките, без такса за място, без такса за настройка, без договор, и всеки екран да е на езика на собственика, преди да е на нашия.
Първата версия заработи в това кафене през пролетта на 2025 г. с меню, план на заведението и карта за печати. Визуализацията на кухнята се появи същото лято, защото готвачът непрекъснато питаше защо поръчката е на телефона на сервитьора, а не на стената. Функцията за резервации се появи, когато един фризьор, намиращ се на две улици по-надолу, попита дали същата страница за резервации може да работи за столове вместо за маси. Проследяването на конверсиите се появи, когато първият собственик започна да купува реклами и искаше да знае истината за тях.
Към 2026 г. същият акаунт функционираше в Грузия, Турция, Казахстан, Узбекистан и Западните Балкани, като във всяка от тези държави имаше собствена валута, собствени банки и електронни портфейли, както и собствен език на всяка страница за гости. Това все още е основната идея: една платформа, изградена с фокус върху мястото на събитието, за пазарите, които никой друг не си е направил труда да локализира.